Проектът "Криптографики" на художничката Регина Далкалъчева се развива през годините, но започва през 2020 г. по повод обявения международен конкурс на Културния реферат на Мюнхен, в който водеща тема тогава е коронавирусът. Част от проекта бе представен в Бургас заедно с арт книги на художничката от серия, наречена „Триъгълни / Трилистови / Тристишия“, като събитието беляза първото гостуване на авторката в галерия "Неси" в морския град .   

За конкурса в Мюнхен през 2020 г. авторката избира една от подтемите в него, а именно "Свобода и порядък по време на криза". За него създава серия графики и арт книги, произлизащи от тях, обясни в интервю Регина Далкалъчева, която е художник на книгата, доктор в областта на „Изкуствознанието и изобразителните изкуства“ и доцент към катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната худ

Наградата "Маларме" за 2024 г. е присъдена на Мари Врина-Николов за превода й на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" на Георги Господинов, съобщи сайтът livreshebdo.fr, като цитира организаторите на приза.

Наградата, учредена през 2022 г. от едноименната академия, отличава работата на преводачите и чуждестранната поезия на френски език. 

Мари Врина-Николов ще получи наградата си на 17 декември в Париж.

Тя е университетски преподавател по български език и литература и ръководител на магистърската програма по литературен превод в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO). Врина-Николов е автор на учебници по български език, статии и книги по история на българската литература. Превела е на френски език около петдесет книги от български автори - класици и съвременници, проза и поезия, отбелязва сайтът livreshebdo.fr.

Антологията „Небе, голямо колкото земята“ с подзаглавие „С перо и четка за Добруджа“ на Сдружението на писателите - Добрич бе представена в зала 5 на Художествена галерия -Добрич. 

Директорът на културния институт Недко Недков откри представянето като каза, че не случайно е избрана зала 5 на Художествената галерия, защото там е постоянната експозиция на художници от Добрич. Той посочи също, че подборът на творците, които да бъдат включени не е бил лесен. 

Съставители на антологията са председателят на сдружението на писателите в Добрич Драгомил Георгиев и поетите Петранка Божкова и Сашо Серафимов, както и Диян Димитров.

Драгомил Георгиева посочи, че основната идея за създаването на този труд е да се покаже една цялостна панорама на творците на Добруджа.  "Когато след много години някой отвори тази антология, да разбере, че

Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ ще инвестира средства в технологично обновление, каза директорката Радка Калчева. Тя уточни, че за първи път от близо 20 години е имало отворена сесия за кандидатстване за субсидии за подобна дейност в Министерството на културата. Финансите са предназначени за градските и регионални библиотеки в страната и са на стойност по около 75 хиляди лева. Средствата са предназначени и за информационна грамотност и насърчаване на четенето.

Във Варненската библиотека получават максималната възможна сума на субсидията, съобщи директорката и добави, че тя ще бъде разходвана през тази година. Планирано е да се инсталира втора система за охрана на книги в Детски и средношколски отдел и да се подобрят два от сървърите, които не са обновявани скоро. Калчева обеща да има и една приятна изненада за читателите на библиотеката, свързан

Марта Радева ще представи в Шумен на 22 януари книгата си с разкази „Човекът от последния вагон". Срещата с нея ще се състои в зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище (НЧ) „Добри Войников-1856“. Организирана е от читалището и Издателство "Жанет 45", съобщиха от НЧ „Добри Войников-1856“.

Радева обясни, че разказите в книгата са фикционални, но на базата на преживяното, пречупено през вътрешния свят. Тя отбеляза, че  разказите са писани около 10-15 години и е трябвало да мине време, за да ги събере и публикува, тъй като по думите е работила дълги години като учителка и е приела като своя задача да помага на подрастващите да изразяват себе си и да усъвършенстват начина си на писане. Тя уточни, че акцентът е бил върху това, а не върху себеизразяването. „Дълги години пишех статии, литературни изследвания, публицистика, есета"